Коментар върху посланието към Галатяните
- Автор: Мартин Лутер
Посланието към Галатяните разглежда конфликта между религията на делата – фарисейското учение – и спасението по благодат, което е централно за Библията. Ранната Църква се е сблъсквала с юдаистите, които твърдели, че човешките дела са условие за приемането от Бога.
Сам по произход фарисей и някогашен ревностен привърженик на религията на дела, Павел трябвало да спаси духовните си деца в Галатия от примката на юдаизма. С удивителна проницателност Мартин Лутер открива основния религиозен и психологически конфликт между двете системи.
Като настоява, че спасението е единствено по благодат, Павел отнема на човека правото и привилегията да определи сам своя живот. Спасението идва само чрез Христос – няма никакви заслуги или заслуги на човека. Христос е всичко във всички, а падналият човек е изцяло оставен на милостта на Царя на царете.
Конфликтът на Павел с юдеите се пренася 1 500 години по-късно в конфликта на Лутер с Римската църква. Дебатите са същите, както през първи век. Лутер вярно следва своя учител Павел, за да защити Христовото Благовестие срещу противниците му.
Този коментар върху Посланието към Галатяните е едно от най-силните свидетелства за духовната връзка между тези двама велики християнски мъже.
