Край на ограниченията

Знаете ли какво ви ограничава?

През целия си живот съм се вълнувал от темата за човешкия капацитет, макар в детството си да не знаех, че се нарича така. Любимата ми приказка тогава беше „Малкият локомотив, който можеше“. Майка ми ми я четеше постоянно, а когато се научих да чета сам, не спирах да я препрочитам и дори я разигравах пред семейството си. Обожавах вярата на малкия локомотив в собствените му сили – именно тя му помогна да изкачи възвишението. Неговите възможности растяха, защото той неуморно разширяваше границите си.

Помня и една история, която баща ми често разказваше. Един старец наблюдавал момче, което лови риба. Докато се приближавал, момчето, което вече имало две малки рибки, извадило огромен костур.

– Какъв красавец! – възкликнал старецът. Но за негова изненада, момчето откачило костура от кукичката и го хвърлило обратно във водата.
– Какво правиш? – провикнал се старецът. – Това беше страхотен улов!
– Така е – съгласило се момчето, – но тиганът ми е широк само двайсет сантиметра.

Тази история винаги ме е разсмивала, но и ми е помагала да осъзная как собственото ни мислене ни поставя граници.

Спомням си ясно и разказа на един учител за три момчета, чийто път за училище минавал покрай висока стена. Всеки ден те се питали какво ли има от другата ѝ страна. Докато един ден любопитството надделяло и едно от момчетата възкликнало: „Нека разберем!“. Той хвърлил шапката си през стената и заявил: „Сега вече трябва да се покатеря, за да си я взема“.

Другите две момчета го погледнали невярващо. Но щом той започнал да се катери, те също хвърлили своите шапки и го последвали – не искали да изостават. Желанието им било лично да преживеят откриването на непознатото, а не просто да слушат за него от другите.

Докато слушах тази история, си мислех: „Аз също бих хвърлил шапката си“. Исках да виждам нови места, да правя открития и да постигам повече, отколкото смятах за възможно. И все още го искам. Понякога реализирането на тези желания изисква смелост и пълна отдаденост. През годините многократно съм хвърлял своята символична шапка отвъд стената, обвързвайки се с предизвикателството да раста чрез нови открития.

Днес призовавам и вас: хвърлете шапката си от другата страна на стената!